Защо парадигмата “яж по-малко, движи се повече” е ТОТАЛНО СГРЕШЕНА?

Хората искащи да отслабнат са готови да се подложат на всичко само и само кантара да покаже по-малка цифра. В това число – да правят безполезна диета, която ще доведе до йо-йо ефект. Като че ли целият свят се опитва да ни каже, че ние сами сме си виновни за това, че сме дебели, че това е един вид – личен избор. Понеже често гледам сутрешните блокове много често попадам на поредният диетолог или поредната фитнес звезда, които ни повтарят до болка познатата ни парадигма: “яж по-малко, движи се повече”.

А знаете ли, че всъщност тази парадигма е напълно грешна?

И ако човек е вече дебел, то всички го сочат с пръст, поваряйки му че е или лаком или мързелив. А всъщност човека може да не е нито лаком, нито мързелив. И след като човек е приключил дадена диета (вие посочете коя) и в кратък период от време си върне свалените килограми (а това се случва в 99,9% от случаите), то хората около него му казват:

Сам си си виновен. Ядеш повече и не тренираш достатъчно. Калориите са си калории. Няма значение от къде идват, важното е да ги изгаряш или да си набавяш по-малко от тях.

Звучи ужасно нали? Дори обидно. Хората са си такива – обиждат, без да разбират дори 5% от това какво се случва с човешкото тяло след хранене.

Преди да пристъпя към обяснението защо “яж по-малко, движи се повече” е тотално грешно понятие, искам да ти кажа – не, ти не си виновен за това че си дебел. Това не е личен изобр. Никой не избира да бъде дебел или слаб. Това се определя основно от един хормон, за който ще стане дума по-долу в статията.

Сега, да се поставим на мястото на повечето диетолози и да приемем на теория, че парадигмата “яж по-малко, движи се повече” е вярна.

Тогава:

ПОВЕЧЕ КАЛОРИИ → НАДНОРМЕНО ТЕГЛО

Нали така? Следователно лечението би било:

ПО-МАЛКО КАЛОРИИ

Обаче, нека да вземем един друг пример, използвайки същата парадигма. Да вземем човек, който е алкохолик. Тогава:

ТВЪРДЕ МНОГО АЛКОХОЛ → АЛКОХОЛИЗЪМ

Нали така? Следователно лечението би ли било:

ПО-МАЛКО АЛКОХОЛ

Вече започна ли да изчезва постепенно смисъла на думата “по-малко”. Не можеш да третираш алкохолих с алкохол, било то с “по-малко”. Просто е абсурдно. Всички знаем как ще свърши това.

Но почакайте, следва още по-абсурден пример.

Да кажем, че е станала самолетна катастрофа по необяснима за нас причина. Тогава:

ТВЪРДЕ МНОГО ГРАВИТАЦИЯ → САМОЛЕТНА КАТАСТРОФА

Звучи логично нали. И какво би трябвало да е решението според теорията на диетолозите?

ПО-МАЛКО ГРАВИТАЦИЯ, ПОВЕЧЕ ТЯГА

Стана ли ви смешно вече? Но знаете ли кое е смешното в случая? Смешното е, че парадигмата “яж по-малко, движи се повече” използва непосрествена причина, вместо ултимативна причина.

Непосредствената причина в случая с гравитацията според диетолозите и фитнес инструктурите е твърде много гравитация и твърде малко тяга. А ултимативната причина в случая може да се дължи или на човешка грешка, липса на опит, недобре поддържан самолет или неблагоприятно време. Какво би било ултимативното лечение в този случай? Тренировки на пилотите, добре поддържани самолети и по-добри синоптични прогнози.

Непосредствената причина в случая с алкохолика е твърде много алкохол и лечението според нашите диетолози и фитнес инструктури би било: по-малко алкохол. Ултимативната причина за появата на това заболяване обаче е стрес, проблеми в семейството, в работата, лични драми, депресия. И ултимативното лечение би било – подкрепа от семейството, посещаване в специализирани заведения, работа с психолог, ходене в църква, намиране на ново хоби и т.н.

Непосредствената причина в случая с напълняването според нашите диетолози и фитнес инструктури е твърде много калории. Непосредственото лечение в случая според тях би било – по-малко калории и повече движение. “Яж по-малко, движи се повече”. Ултимативната причина при затлъстяването обаче не са повечето калории, а високите нива на инсулин.

УЛТИМАТИВНА ПРИЧИНА:

ТВЪРДЕ МНОГО ИНСУЛИН → ТВЪРДЕ МНОГО КАЛОРИИ → НАДНОРМЕНО ТЕГЛО

А ултимативното лечение за високия инсулин е: ниско въглехидратно хранене или фастинг, или и двете заедно.

Когато инсулина е висок, той блокира хормона лептин, който дава чувство на ситост, и когато той бъде блокиран, такова чувсто на ситост не идва, от което следва ние да погълнем много повече калории от колкото тялото ни има нужда. Нещо повече – когато инсулина е висок, голяма част от калориите се складират веднага като телесни мазнини, без изобщо да имате възможност да ги “изгорите” по-късно. Като данъка, който плащате от заплатите си. Парите изчезват още преди да са влезли в банковата ви смекта. Същото се случва с част от калориите, които инсулина складира веднага като телесни мазнини.

Надявам се, че с простите обяснения, които написах ти стана ясно, че има непосредствена причина и ултимативна причина, когато става дума за отслабване (и не само, както видя от примерите). Третирайки непосредствената причина ти не правиш нищо, дори влошаваш нещата. Трябва да третираш ултимативната причина, която води до приема на повече калории, които пък от своя страна те правят дебел. Не е до слаба воля, не си лаком и не си мързелив. Не е нужно да се движеш повече. Движи се колкото искаш, колкото може и желае собственото ти тяло. Не е нужно и да се храниш по-малко, камо ли да мериш всяка хапка, да изчисляваш калории, грамажи и такива глупости. Храни се ниско въглехидратно, слагай обилно мазнини и се храни докато се заситиш. А пък ако решиш да пробваш и фастинг, тогава инсулина ще падне още повече и ще отключиш истинският потенциал на твоето тяло.

Твоят коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Затвори

Копирай и постави този код, за да се покаже изображението на твоя сайт